Телеграм канал «От Извора»

Ето по какво ще познаете, че новият предизборен сезон е открит. Ловът за шарани и други балъци започна.

Знае си, че е малоумно. Знае си, че е самоубийствено. Знае си, че резултатът е предизвестен. Но – как мислите – дали ще гласува отново и отново, очаквайки различни резултати, досущ като ония „умници“ от определението на Айнщайн?

Християнството – враг №1 на булгар-уногундурите, заквасени с чингиз-руски военистански бяс.

„Често си спомням за книгата „Процесът“ на Франц Кафка. В тази книга има кратък разказ, озаглавен „Пред закона“, който описва мъж, пътуващ от провинцията към града, до място, където може да „получи достъп до закона“. Вратата към закона е пазена от страж, който му казва, че „в момента не може да го допусне“, но ако почака, може би в крайна сметка ще бъде допуснат. През годините на чакане мъжът остарява и отслабва, фиксирайки се върху стража и отчаяно жадувайки за допускане. Накрая започва да умира. Той пита стража защо през цялото това време никой друг не е търсил допускане. Стражът отговаря: „Никой друг не можеше да бъде допуснат тук, защото тази врата беше направена само за теб. А сега ще я затворя.“ – Брандън Смит Продължава: https://www.otizvora.com/2026/01/17404/kak-smeesh-da-se-suprotivlyavash-na-komunistite/ Статията е преведена заради определенията на комунизъм и социализъм, дребните им разлики и описанията на общите им подривни методи. Останалото, включващо и агитация за насилие, да се чете с повишено внимание и с резерви.

И вика тя: първата и втората българска държава били „кодирали“ думи като „дълг“, „чест“ и „България“. Това са абстрактни глупости, лишени от всякаква връзка с историческата реалност. Ако има дума, която е закодирана в българите от памтивека, това е РАЗЕДИНЕНИЕ. Мога елементарно да го докажа с множество примери – и от Първото, и от Второто царство. Самото Второ царство пада под османска власт, защото реално съществуват поне три разединени царства, които не действат като едно. Духовните причини за това падение пък са още по-отрано, като проблемът не е в разединението, а в това, че отгоре изплуват л-й-ата, които се мислят за каймак – както и сега. Примери за разединение има от памтивека, независимо на коя теория за потеклото си някой симпатизира – тракийската, славянската или уногундурската. Историята ни не е история на единен организъм, а на постоянни разломи, конфликти и несинхрон. Чет и брой нямат и духовните течения, които винаги са съжителствали сред предците ни – мирно или не. И то още преди разните „български“ царства (които в повечето случаи са многоетнически със съответните си вътрешни разединения и проблеми). И това е не само нормално, а и хубаво. Разликата между човека и животното е именно в това, че човекът има АЗ, а животното е НИЕ – изражение на групова душа. После вика тя още: човекът трябвало да направи Аза си НИЕ. Демек – да регресира обратно до животно. А ако някой се води по акълеца на тая леля, „компенсиран“ от нейната разпиляна вербализирана емоционалност, го съветвам да зададе на нея или на друг от еднотипните ѝ НИЕ-та един прост въпрос: кой ще бъде шефът на „обединеното НИЕ“ и по чий егоцентричен АЗ ще трябва да изразнявате – до уеднаквяване – собствените си азове? Нали не се налага да си поясняваме като слабоумни, че за да няма търкания и разделения, азовете трябва да станат като клонинги един на друг? На тези въпроси те винаги не отговарят. Групово мълчат – като едно наистина единно НИЕ. Но пък АЗ винаги казвам ясно: ако АЗ ще съм шефът – уеднаквявайте се, обединявайте се с мен и действаме. Ако ли не, ще трябва да свиквате с мисълта, че никога няма да скоча в бездната, която дели моя светски и духовен мироглед от вашите, особено с този на комунетата, либералите и прочие колективистчета, баламосващи де що могат с кухите си лозунги „Азовете да станат НИЕ“. Разделението е ПРЕКРАСНО! Както казва и Христос, за това е дошъл, а не за мир – да разделя майка от дъщеря и пр. (Другото ще си го прочетете в Новия Завет.) Пък и Павел не зове да ставаме НИЕ, а „не Аз, а Христос в мен“, като щедро оставя Духът да си се изявява по чудни и най-различни начини чрез богатството на разноликите Азове. ИС

Крим е с площ прибл. 27 000 квадратни километра. Това е близо една четвърт от територията на България и горе-долу колкото тази на Северна Македония. И това е достатъчно да обявим епитета „безкрайните степи на Крим“ в коментирания пост за едно мощно изхвърляне, граничещо с остра форма на дезориентация. Но това не е всичко – само северната част на Крим и части от централната са степен ландшафт. Южната част си е планинска. А крайбрежието на Черно море попада в класификацията на „средиземноморски тип в умерения пояс“. Така че вадим две ключови кримски зони от и без това скромната „безкрайна степ“. Дотук с корекциите по фактологията и бодрите изхвърляния с гръмки слова без никакво основание. Единственото вярно е, че има такъв арх. обект и такова скитско съкровище – по някаква случайност са уцелили и че попада в североизточната степна част на Крим. Всичко останало обаче е литературно-наивен микс между национал-романтизъм (напр. за „корените на древните българи“) и квазиокултно фентъзи (напр. за „пазителите на Златна линия“). Специалистите да се изкажат дали това е някакъв понтийски делириум (Delirium Ponticum) или хиперстепомания (Hyperstepomania). Но ми се струва, че няма изпитано лечение. И да имаше, ще трябва да се търси съгласие от пациентите, а това ще бъде трудно, докато са доволно напушени със суха степна тревица.

Продължаваме с първия български превод на „Как да работим за импулса на троичния социален организъм“ (GA 338). Стигнахме до лекция 5: https://www.otizvora.com/2026/01/17396/ot-zaucheni-izrecheniya-kum-zhivo-slovo-i-ot-apatiya-kum-borba-s-arimanizma/ Акцентите в нея: * Троичният социален ред като импулс, изискващ правилен тон и вътрешно отношение * Речта като личен и субективен акт, а не като механично повторение на формулировки * Повторението като ритъм и източник на обновяване, а не като изтощение * Вътрешната подготовка на оратора – преживяване на съдържанието, а не заучаване на думи * Отговорността на говорещия в световно-исторически момент * Опозицията срещу антропософията и троичния ред – необходимостта тя да бъде назовавана и характеризирана * Културната и научната лъжливост на съвремието като симптом, който трябва да бъде разобличаван * Разликата между говорено слово и писан/четен текст * Началото и краят на речта като особено чувствителни и решаващи моменти * Духовният произход на словото – говорене от преживяване, страдание, преодоляване и радост * Характеризиране вместо дефиниране като принцип на духовното говорене * Езиковата разлика между материалистичното и духовното мислене – съществителни срещу движение * Моралната честност – ясно заявяване на антропософския източник * Съвременните събития като вход към обща атмосфера със слушателя