Инфо от Иван Стаменов и съавторите му в блога „От Извора“: https://www.otizvora.com Следете ни още в: https://www.facebook.com/ivanstamenovblog/ За подкрепа: https://www.otizvora.com/darenia/
Предпремиера на новата ми книга и в блога:
https://www.otizvora.com/knigi-oi/
(Изтеглете електронното издание в предпочитания формат)
Резюме: Властта рядко започва с промяна на законите. Най-напред променя речника. Европа вече сменя своя, а с него и правилата, по които живеем.
Думи като „наборна служба“, „задължително военно обучение“ и „мобилизация“ се завръщат, опаковани в езика на сигурността, устойчивостта и обществената отговорност. В официални документи на Европейския съюз, в законодателни промени и съдебни решения все по-ясно се очертава стремеж към възраждане на различни форми на задължителна национална служба и към все по-тясно обвързване на обществото с военните структури.
Тази книга проследява документи, решения и политики, които свидетелстват за постепенното изграждане на нов модел на отношения между държавата и гражданина, в който свободата все по-често отстъпва място на задължението, а личността започва да се възприема като ресурс. Това е книга за една промяна, която вече е започнала. И за границата, която човек трябва да разпознае навреме, преди някой друг да му каже, че изборът вече не е негов.
Ако слушаме Пасков, Маркс бил непопулярен сред хората под 40 години. Сякаш е много популярен сред тия над 40. И вика, че Маркс можел да помогне за окончателното решаване на въпроса дали армията трябва да е професионална или наборна. Естествено – наборна. Защото иначе, вика, имало класово разделение: едни воювали за много пари, а други били принудени да воюват за малко. Не било честно, някак си.
Вместо за пари, обяснява Пасков, трябвало да се воюва за Родината. Тук ще оставим отворен въпроса дали Пасков е идиот, затова не прави разлика между родина и държава, или му е изгодно да се прави на такъв, защото разликата между държава и родина не се вписва в любимия му марксизъм, според който държавата е бог. Затова и иконата зад него не е на Христос, на арх. Михаил или барем на Иван Рилски, а на бай Тошо.
По-нататък научаваме от товарищ Пасков, че професионалната армия съсипала Рим, а днес съсипвала и Америка. :D Театрално, уж между другото, се изразява марксически скептицизъм, че САЩ може да се справи с Иран.
Според нашия виден марксист армията на Русия трябвало да бъде изцяло „мобилизационна“, като дори се впуска в разсъждения каква да бъде бройката на мобилизираните през следващата вълна.
Отдавна нямам съмнение, че Пасков е комунист, който не трябва да помирисва каквато и да било власт. Вече нямам съмнение и дали е невменяем комунист. Оставяме само финалния отворен въпрос – дали един комунист, който и да е той, изобщо може да бъде с всичкия си, особено ако е убеден марксист, а не просто някой нещастник, носталгиращ по младините си през соца.
Логореята паскова: https://youtu.be/dod_lEm7Zr8?t=1219 (на руски)