"Това е което лежи във Великденската мисъл - възкресението на човека, от привързването и материалното, във вечните области на Праобразите. На Великден нов живот разцъфтява навсякъде от земята след като семето се е пожертвало и изгнило в земята, за да възникне новият живот, така също и всичко нисше в човека трябва да отмре. Той трябва да жертва нисшата си природа, за да може да се издигне до вечните Праобрази на нещата."
Рудолф Щайнер, Берлин, Разпети Петък, 13 април 1906 г.