Здравейте, кучеядци! В публикация на LiveScience се твърди, че археологически находки от територията на днешна България, датирани отпреди около 2500 години, свидетелстват за консумация на кучешко месо по време на пиршества и като деликатес. Това заключение се основава на термични следи и разрези по кучешки кости, интерпретирани от цитираната другарка Николова като резултат от обезкосмяване и кулинарна обработка, както и на културна аналогия с практики от древногръцкия свят, и е представено като доказателство за хранителна практика сред тракийското население.
Твърдението, че термичните следи по костите са резултат от обезкосмяване, е методологично несъстоятелно. При такова обгаряне костите са защитени от кожа и мускулна тъкан. Термични изменения по самата кост означават директна експозиция на огън след отстраняване или силно редуциране на меките тъкани, поради което аргументът за обезкосмяване противоречи на базови принципи на тафономията.
Заключението за хранителна практика почива и на некоректна културна аналогия. Презумпцията „щом гърците са го правили, значи и траките“ е недопустима без независими локални индикатори. Липсват гръцки или латински свидетелства, че траките са консумирали кучешко месо. Внушението, че подобна практика е вероятна, защото са възприемани като „варвари“, е логически порочно – ако това е критерият, тогава и гърците автоматично са варвари. Подобна аргументация няма научна стойност.
Следите от разрези по костите сами по себе си не доказват консумация. Те могат да са резултат от одиране, ритуално разчленяване или третиране на трупове. Възможен е и сценарий на масово избиване с железни оръжия и последващо изгаряне по санитарни причини, например при бяс или други болести. Без ясни модели на месарска обработка и контекст, характерен за хранителна дейност, подобни следи не могат да служат като доказателство за „деликатес“.
Проблемът не е в изследването на хипотези, а в начина на представянето им. Спекулативна интерпретация, базирана на косвени и ограничени данни, е поднесена като установен факт в сензационен научно-популярен формат. Това е внушение, а не аргументация, и поредно проявление на баналния факт, че именно доморасли ученоглавци, негодни за научна работа, най-често разпространяват дивотии за предците и историята ни – независимо от периода.
ИС