Телеграм канал «От Извора»

Венито Марковскито се е опитало да остроумничи, но не му се е получило. Цялото му писание е в типична „умнокрасива“ риторика, която опитва да симулира научност и компетентност, но в крайна сметка изцяло залага на лековерието към избран „авторитет“. А колкото „авторитетът“ е виждал вируси, толкова е виждал как и от какво се правят обожествените му въхсини.
Ганьо е абсолютно прав да му пише, че говори глупости. А глупостите на Венито са дебилизми – почти като Манол-Глишевските по същата тема.
ИС

Да, през соца сме имали една от най-големите армии на Балканите. И какво от това? Че „нашата“ армия ни е пазила, е просто наивно:
https://www.otizvora.com/2026/04/17673/koy-sthe-ni-pazi-pitat-no-otgovorut-nyama-da-im-haresa/
👆🏻 Целият коментар на Кирил Атанасов.

Много е удобно да превърнеш едно време в приказка с мирис на хляб и баби с кърпи, но хайде малко конкретика, че иначе става като реклама на соц-спа курорт. Писана с AI, впрочем. По въздългите тирета се познава.

„Сигурност“, вика – да, имаше. Сигурност, че ако кажеш нещо накриво, ще имаш проблем. Сигурност, че няма да пътуваш където искаш. Сигурност, че ще работиш каквото ти кажат, не каквото избереш. Но важното е, че хляб имаше за майките, нали. Дори и на животното само това не му е достатъчно.

„Без надпревара да бъдеш някой“ – превод: няма значение какъв си, защото няма къде да стигнеш. Всички в еднакви панелки, с еднакви заплати и еднакви възможности да НЕ мърдаш нагоре. Но пък било спокойно, вика.

„Никой не ни пазеше, а бяхме в безопасност“ – да, защото всички се познаваха и всички внимаваха какво говорят. Не от възпитание, а от навик. Създаден с дресировка или болезнени опити и грешки.

„Държавата нямало да остави никого“ – вярно. Държавата не те оставяше. Държеше те. Не е за хвалба.

И за капак – „бабите сваляли температура с топла кърпа и дума“. Да, защото достъпът до нормално лечение често беше приключение, а не даденост. Романтиката идва постфактум. Да не говорим, че бабините илачи не са изобретение на „носталгичните времена“ на соца. Да представяш период преди 30 години за едва ли не свой „корен“, си е слабоумие. Откъдето и да го погледнеш.

И още за „корените“ – да, хубаво е да имаш корени. Само че корените не са, за да те държат на място. Освен ако висшата целта на живота ти е да не мърдаш – ни напред, ни назад, а просто да си гниеш. Като пън! Защото и пъновете имат корени – ама гният.
ИС

Много са ми забавни писанията на хладките, ни топли, ни студени инфлюенцъри – тази не е единствена, разбира се, но е типичен представител. Хем гледа „хорицата“ отгоре, леко с присвити очи, поклаща глава и въздиша: „Ех, колко са наивни… вярват, ръкопляскат…“ И точно в следващото изречение се нарежда до тях: „ще си вкараме автогол“.

Чакай малко, ти от кои си?! От мислещите или от „хорицата“? Или си нещо като наблюдател от ВИП ложата на стадиона, който едновременно е и играч на терена, ама без да се изпоти? Backseat driver, а?

Този номер с „аз не съм като тях, ама и аз страдам наравно с тях“ е толкова умилителен, че направо заслужава собствен цирк. Хем се дистанцираш, хем си част от драмата. Хем си над нещата, хем си вътре – когато е удобно. Или просто защото не стига кураж да се дистанцираш ясно, за да не оредее с няколко човека публиката ти.

Та да, не знам кое е по-забавно и едновременно досадно – „стадното немислене“ или индивидуалното самозаблуждение, че стоиш извън стадото, докато крачиш точно в средата му.
ИС

❗️Имам древен роднина картагенец❗️
Вчера харвардската база с древни геноми получи поредно сериозно обновяване. За втори път в рамките на месец откривам свой роднина по бащина линия. След I35019 от бронза на Балканите, сега става дума за още по-близък по Y-DNA – I35287, когото ще нарека с малтийското и картагенско-финикийско име Иляс.

Иляс е живял някъде през периода 450–200 г. пр. Христа в Картаген (дн. Тунис) – това е пуническия, предримски период. Мъжката му линия съвпада напълно с моята – до последния знак. Имаме и общи автозомни сегменти на четири хромозоми. Фенотипът му е бил матово бяла кожа, кафяви очи и тъмна коса. Генетично най-близки до него са най-вече съвременните: малтийци (0.024); а после: западни сицилианци (0.027), южни италианци (0.030), източни сицилианци (0.031), някои сефаради (0.035), централни италианци (0.043) и кипърски гърци (0.049).

С други думи, Иляс не е типичен картагенец – левантийският и северно-африканският компонент са слаби. По-скоро принадлежи към централно- и източно-средиземноморски населения със силно доминиращ анатолийско-земеделски компонент (~70%). Тази линия е на Балканите поне от бронза, с ранни представители още в халколитно Арслантепе (Турция), а по-късно към нея спадат и Наполеон Бонапарт (корсиканец) и Алберт Айнщайн (ашкеназ). Ако искате да проверите дали имате роднинство с Иляс и хиляди други древни хора – ДНК тест + качване на суровите данни в BgDNK.info.
ИС

Въпроси от публиката и отговори на д-р Щайнер след лекция 1 от GA 330 „Преустройството на социалния организъм“:
https://www.otizvora.com/2026/04/17682/zaklyuchitelni-dumi-sled-obsuzhdaneto-na-vuzvanieto/
„Нека не бъдем песимисти, а да работим – и да видим дали нашите идеи ще се наложат или имаме основание за песимизъм.
...
По-добре да се работи, отколкото да се изпада в обезсърчение.“

Никъде в цитираното заглавие не става дума за младите хора конкретно в Англия, а става дума за младите хора изобщо. Казаното за системата в Англия важи и системата на почти всяка друга държава.