Тези неолитни изображения могат да бъдат разбрани единствено в по-широкия контекст на развитието на земната материя. Както е известно от антропософията, в онези епохи земната субстанция още не е била напълно минерализирана – камъкът не е бил твърд в днешния смисъл, а значително по-пластичен (условно – почти като мека глина). Това е позволявало рисуване и оформяне директно в него. Затова подобни следи не са резултат от сложно „издълбаване“ с примитивни сечива – самият физически процес е бил сравнително лесен, но е отразявал сложно взаимодействие между дух и материя в различно състояние. Подобни свидетелства откриваме от Шотландия, през България, до различни части на света.
Рудолф Щайнер описва този процес конкретно и във времето. Той посочва, че по времето, когато Христос е бил в човека Исус на Земята – преди около 2000 години – Земята се е намирала в своята най-плътна, най-минерализирана фаза. След Мистерията на Голгота, когато етеризираната кръв на Христос прониква в земната сфера, постепенно започва обратен процес – етеризацията на материята, която тепърва ще се усилва.
Както преди около 15 000 години Земята е била практически нематериална, в изключително фино състояние, така и след приблизително 15 000 години, когато Слънцето започне да изгрява в съзвездието Везни, материята отново ще бъде напълно „втечнена“ – разредена и фина:
https://www.otizvora.com/2016/01/7443/rudolf-shtajner-uspeshnite-lekarstva-sp/
Това не е метафора, а описание на реална промяна в състоянието на земната субстанция – връщане към по-рядка, по-жива и дълбоко реорганизирана материя. За човечеството предстоят хиляди години на трудна адаптация към тези промени, като някои от тях ще имат физическо изражение още през следващите столетия, а първите ясно различими нови форми ще станат видими в рамките на едно-две хилядолетия:
https://www.otizvora.com/2018/11/10276/rudolf-sthajner-perspektivite-za-badesth/
В този смисъл неолитните петроглифи не са архаична странност, а спомен от една предишна фаза на Земята, различна от съвременната. Те са послание от древните и напомняне, че нищо в земното развитие не е окончателно. И най-интересното винаги предстои...