Телеграм канал «От Извора»

❓Как е възникнало т. нар. антиваксърско движение и дали наистина ваксината срещу едра шарка е изкоренила болестта? ❓И как през 1881 г. в Лестър, след години на борба за техните човешки права, гражданите променят законодателството и отхвърлят задължителна ваксинация. Откъс от презентацията на д-р Сюзан Хъмфрис на конференцията по аутизма (Autism one), Колорадо спрингс, 2017 г. 🎥Цялата презентация с български субтитри можете да видите тук: https://youtu.be/cLnPYT36W28?si=XEgZsKRHUA3nd8T2 Мария Трайкова

Честит и благословен Димитровден на всички празнуващи! Нека свети Димитър закриля домовете ви, да дарява здраве, сила и мир на сърцата. Да бъдат делата ви праведни, думите — мъдри, а пътят ви — осветен от вярата и добротата.

Спасението не е механичен процес, а дълбок вътрешен процес, който е свързан с процеса на чистенето. ... Ето защо Бог от време на време ви дава по една горчива чаша, за да пречисти живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. Още от Учителя Беинса Дуно за Чистотата: https://www.otizvora.com/2025/10/6885/chistota-1/

Моралната заблуда (Means–Ends Fallacy) възниква, когато човек оправдава едно действие само защото целта му е „добра“, или го осъжда, защото средствата му изглеждат „лоши“. Вместо да се оцени реалният морален контекст, се прави повърхностна подмяна: щом намерението е благородно, всичко е позволено; щом методът е груб, всичко е зло. Така мисленето за морала се превръща в стратегическа игра с етикети, в която съвестта отстъпва място на рационализации и оправдания. Моралната заблуда е удобна, защото освобождава от отговорност — превръща морала в лозунг, а не в процес на осмисляне. Тя напомня, че дори добрата цел може да се превърне в извинение за безчестие, ако пътят към нея минава през лъжа, насилие или самоизмама. https://www.youtube.com/watch?v=Qzs6uQ65pXk Подробности и примери в клипа.

Трябваше да свикнем да живеем с власт, която съществуваше против волята ни и ни бе натрапена по силата на историческа злополука. ... Много обвинения са били отправяни срещу българската интелигенция, че съобразявайки се с действителността, била преминала изцяло на конформистки позиции. Вероятно за известна част от тази интелигенция — за кариеристите и печалбарите и особено за псевдоинтелигенцията, произведена по партийна линия, могат да се кажат и по-лоши думи, но за силното ядро от истинската наша народна по дух и сърце интелигенция никога не е ставало дума за примиренчески конформизъм или угодно живуркане с капризите на губернаторите, а тъкмо обратното — за смислена обществена борба, в която по партиен път да се преодолеят ужасните недъзи на системата. ... Много по-опасни бяха другите, които, след като партията ги направеше свои сановници, се опитваха да налагат своите несъществуващи или окаяни естетически норми към произведения на талантливи автори. ... С риск да се повторя нека още веднъж кажа, че партията трябва да избере именно тези хора, защото моженето е независимост, талантът сам по себе си е независимост и много трудно талантливи хора се вкарват под строй. Докато неможенето или бездарието правят хората зависими. ... Ако някога комунистическият свят се разтърси от унищожителна експлозия, това ще бъде идеологическа експлозия, произведена от потенциалната разлика между естествения гений на даден народ и догматичната посредственост на неговото ръководство. Продължава в блога: https://www.otizvora.com/2025/10/17246/izbor-na-pozitsiya/ („Избор на позиция“)

В епохата, когато се развива съзнателната душа – хората са принудени да мислят все по-осъзнато за социалните отношения. ... Тези научни понятия, които днес властват над всичко — дори над изкуството — няма да имат никаква полза в социалния живот на бъдещето. За него ще бъде нужно отново да се научим да разбираме света чрез образи. Ние можем да разберем природата единствено ако осъзнаем, че тя е образ на нещо друго. ... Професорът по гражданско право не бива да преподава нищо друго освен това, което държавата е обявила за право. Всъщност самият професор дори не е нужен: Може да се запишат законите на държавата на фонограф, да се постави устройството на катедрата и да се пусне. Ето това тогава се нарича „наука“. ... Не е важно колко работна сила изразходвате, а за каква цел я използвате в социалния живот. ... Едно от първите възражения, с които се сблъсках в Германия, беше: „Сега той даже иска да разчлени на три социалния организъм! А социалният организъм трябва да бъде единство!“ Хората са просто хипнотизирани от идеята за единство, защото винаги са възприемали държавата като еднообразно нещо. Така са привикнали да мислят. Човек, който настоява за това „единство“, ми прилича на такъв, който казва: „Сега той даже иска конят да стои на четири крака; а конят трябва да бъде единство — не може да бъде разчленен и да има четири крака.“ Никой, разбира се, няма да иска такова нещо; нито пък аз желая да поставя „коня-държава“, социалния организъм, на един крак, а върху неговите здрави три. Както конят-единство не губи единството си, когато стои на четири крака, така и социалният организъм не губи единството си, когато бъде поставен върху трите си здрави члена. Напротив — той придобива единството си именно така. Продължава в Лекция 3 от Събрани съчения 296 на д-р Рудолф Щайнер: https://www.otizvora.com/2025/10/17242/stoki-trud-i-kapital/ (БГ превод)

Генетичната хомогенизация – какво представлява и какво показва? Генетичната хомогенизация е онзи момент, в който една нация „узрява“ биологично — когато един неин представител вече е статистически образ на целия народ. Българите, румънците и сърбите са пример за такива хомогенни популации, при които вътрешните различия са минимални, а историческите смеси са се стабилизирали. Това не е научна абстракция, а реален биологичен феномен. Обратното също е показателно — има народи, които и днес са генетично разнородни: турците, гърците, италианците, дори руснаците и украинците носят в себе си множество регионални типове. Тези регионални типове могат да са по-отдалечени помежду си, отколкото един от тях спрямо съседен народ. Какво прави едни общества генетично цялостни, а други – пъстри и разнопластови? Опит за отговори в записа.