Телеграм канал «От Извора»

Търси се дом и добри стопани за рижаво женско котенце на около месец, което се храни самостоятелно, има хигиенни навици и е спокойно и гальовно. Котенцето се намира в София, при интерес звъннете или пишете на тел. 0876037515, Геновева.

От какво ни освободиха „братушките“:
https://www.otizvora.com/2026/08/17995/kakvo-iznese-sssr-ot-bulgariya-sled-okupatsiyata-na-9-septemvri/
(Изследване на Явор Тонев.)

Как спор за един подпис в оръжейната стигна до клетви за болести и смърт, а военната прокуратура реши, че това е просто „моментно емоционално състояние“:
https://www.otizvora.com/2026/08/18006/vudu-pod-pagon-proklyatiya-intimni-tayni-i-prokurorska-magiya/

Алина обратно в Канада, прецакали са я с документите в Бг
https://youtu.be/fB_wTM3a-m8?is=89yG8wdcLz3b8B5q

За класацията, която никой не е виждал:
„България била „цървулска“ земеделска държава, а социализмът я превърнал в 27-ата най-развита страна в света. Преди ни уверяваха, че сме били в топ 10. Сега явно лъжата е минала на диета.“
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/08/18000/ama-naistina-li-sssr-izdigna-tsurvulska-bulgariya-do-razvitite-strani/
Коментар на Кирил Атанасов.

Нормативната уредба от времето на комунистическия режим в България разкрива една от онези зловещи подробности, в които най-добре личи отношението на тоталитарната държава към личния живот и собствеността на гражданите. Указ № 9399, приет през 1948 г., разрешава на домакинствата да отглеждат не повече от едно куче. Но режимът не се задоволява с глоба или друго административно наказание. Чл. 6 постановява, че кучетата над разрешения брой се смятат за „безстопанствени“ и подлежат на унищожение. С едно изречение държавата превръща домашно животно, което има собственик, дом и семейство, в „безстопанствено“ и му издава смъртна присъда. Разпоредбата няма нищо общо с това дали животното е болно от бяс, опасно или агресивно, въпреки че указът е оправдан формално с „ветеринарни грижи“.

Българска приумица ли е това? Подобна безчовечна административна логика се среща и в други комунистически държави. В Румъния Декрет № 71 от 1951 г. също определя едно куче пазач на домакинство и въвежда бюрократична категория „свръхбройни кучета“. Там обаче до три допълнителни кучета все пак могат да бъдат запазени срещу по-висок данък. Ако собственикът не може да го плати, е длъжен да предаде кучетата „извън бройката“ на екарисажната или ветеринарната служба. Същият декрет нарежда заловените кучета, които не бъдат потърсени навреме, да бъдат убивани, а екарисажите имат изрично задължение да „залавят, убиват и ОДИРАТ“ кучетата, като кожите им се предават срещу заплащане на държавните органи за събиране на суровини.

Откъде ли идват тия идеи? В СССР правилата позволяват на местната власт да определя максималния брой кучета и дори в изключителни случаи да забранява отглеждането им. Но в проверената общосъюзна руска уредба не се открива толкова директната българска формула: „над разрешения брой“ означава „безстопанствено“, а „безстопанствено“ означава „подлежи на унищожение“. Тоест и в този бяс имаме изражение на пословичното: „Когато в Москва пр*днат, в София се нас*рат.“

Тъкмо това прави българската разпоредба особено отвратителен паметник на комунистическата бюрокрация. Разумната борба с беса предполага ваксинация, ветеринарен контрол и мерки срещу действително заразени животни. Тук обаче медицинският повод е превърнат в разрешение държавата да определя колко домашни любимци има право да обича едно семейство и да ликвидира „излишните“. България въвежда този режим още през 1948 г., три години преди сходния румънски декрет. Това е комунистическият тоталитарен мироглед в концентриран вид: всичко трябва да бъде преброено, разрешено и подчинено на каскетите, а онова, което не се побира в „нормата“, може просто да бъде унищожено.

Но те избиваха и човешки същества като кучета, така че: има ли някой изненадан?

Иван Стаменов
25.08.2026 г.

„Мисля, че е важно постоянно да си напомняме, че Covid не беше просто американска психологическа операция. Тя беше глобална и Изтокът участваше в нея точно толкова, колкото и Западът. Именно когато видях Путин да проповядва същите лъжи като Тръмп и Байдън, окончателно се освободих от всякаква илюзия, че Изтокът е антиглобалистки.

Склонна съм да се съглася с изложената тук теза, че цялата история за изтичането на вируса от лаборатория е била просто още един начин да ни убедят, че е имало истинска пандемия, представляваща реална заплаха за живота.

Аз никога не съм вярвала в този сценарий, в нито една от неговите разновидности.“
Хана,
читателка на Off-Guardian