Телеграм канал «От Извора»

Нормативната уредба от времето на комунистическия режим в България разкрива една от онези зловещи подробности, в които най-добре личи отношението на тоталитарната държава към личния живот и собствеността на гражданите. Указ № 9399, приет през 1948 г., разрешава на домакинствата да отглеждат не повече от едно куче. Но режимът не се задоволява с глоба или друго административно наказание. Чл. 6 постановява, че кучетата над разрешения брой се смятат за „безстопанствени“ и подлежат на унищожение. С едно изречение държавата превръща домашно животно, което има собственик, дом и семейство, в „безстопанствено“ и му издава смъртна присъда. Разпоредбата няма нищо общо с това дали животното е болно от бяс, опасно или агресивно, въпреки че указът е оправдан формално с „ветеринарни грижи“.

Българска приумица ли е това? Подобна безчовечна административна логика се среща и в други комунистически държави. В Румъния Декрет № 71 от 1951 г. също определя едно куче пазач на домакинство и въвежда бюрократична категория „свръхбройни кучета“. Там обаче до три допълнителни кучета все пак могат да бъдат запазени срещу по-висок данък. Ако собственикът не може да го плати, е длъжен да предаде кучетата „извън бройката“ на екарисажната или ветеринарната служба. Същият декрет нарежда заловените кучета, които не бъдат потърсени навреме, да бъдат убивани, а екарисажите имат изрично задължение да „залавят, убиват и ОДИРАТ“ кучетата, като кожите им се предават срещу заплащане на държавните органи за събиране на суровини.

Откъде ли идват тия идеи? В СССР правилата позволяват на местната власт да определя максималния брой кучета и дори в изключителни случаи да забранява отглеждането им. Но в проверената общосъюзна руска уредба не се открива толкова директната българска формула: „над разрешения брой“ означава „безстопанствено“, а „безстопанствено“ означава „подлежи на унищожение“. Тоест и в този бяс имаме изражение на пословичното: „Когато в Москва пр*днат, в София се нас*рат.“

Тъкмо това прави българската разпоредба особено отвратителен паметник на комунистическата бюрокрация. Разумната борба с беса предполага ваксинация, ветеринарен контрол и мерки срещу действително заразени животни. Тук обаче медицинският повод е превърнат в разрешение държавата да определя колко домашни любимци има право да обича едно семейство и да ликвидира „излишните“. България въвежда този режим още през 1948 г., три години преди сходния румънски декрет. Това е комунистическият тоталитарен мироглед в концентриран вид: всичко трябва да бъде преброено, разрешено и подчинено на каскетите, а онова, което не се побира в „нормата“, може просто да бъде унищожено.

Но те избиваха и човешки същества като кучета, така че: има ли някой изненадан?

Иван Стаменов
25.08.2026 г.

„Мисля, че е важно постоянно да си напомняме, че Covid не беше просто американска психологическа операция. Тя беше глобална и Изтокът участваше в нея точно толкова, колкото и Западът. Именно когато видях Путин да проповядва същите лъжи като Тръмп и Байдън, окончателно се освободих от всякаква илюзия, че Изтокът е антиглобалистки.

Склонна съм да се съглася с изложената тук теза, че цялата история за изтичането на вируса от лаборатория е била просто още един начин да ни убедят, че е имало истинска пандемия, представляваща реална заплаха за живота.

Аз никога не съм вярвала в този сценарий, в нито една от неговите разновидности.“
Хана,
читателка на Off-Guardian

Милтън Фридман:
Има четири начина, по които можете да харчите пари.
Можете да харчите собствени пари за себе си. Когато правите така, наистина внимавате какво правите и опитвате да получите най-много срещу парите си.

Друг начин е да използвате собствени пари за някой друг. Например, ако купя подарък за нечий рожден ден. Е, тогава не съм толкова внимателен за съдържанието на подаръка, но съм много внимателен за цената му.

А бих могъл да похарча чужди пари за себе си. И ако харча парите на друг за себе си, тогава със сигурност ще имам чудесен обяд!

Накрая, мога да похарча чужди пари за някой друг. И ако харча чужди пари за някой друг, не съм загрижен колко пари давам и не съм загрижен какво получавам срещу тях. Така прави държавата. И го
прави с близо 40% от нашия национален доход.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/08/12918/miltun-fridman-dobroto-ne-se-postiga-s-loshi-sredstva/

🖕🏻🖕🏻🖕🏻

Всякакви опити за обвързване на троичния социален ред с клисавата „пряка демокрация“ и други съвременни политически системи, особено партийни и колективистки, са лишени от всякакво основание.
„Марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата.“ – Р. Щайнер
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/08/15264/rudolf-sthayner-marksizmut-i-troichniyat-sotsialen-red/

Не е истина какви заблудени душици от ибилиновата секта съм допуснал до приятелската си листа.
Има и другари на клисаров, които ми обясняват как бил интегрирал елементи на обичния ми Троичен социален ред в неговата „пряка демокрация“, включваща идеи за наборно робство и изолация на средношколци от „вредното влияние“ на родители и медии за пълна държавна индоктринация в клисавите долнопробни тоталитарни „ценности“.
Но вече дори не съм ядосан, нито разочарован. Трудно е след всички химни и аха-аха обожествявания на „учителя“ сираков – едно болно същество, което говореше възмутителни небивалици, често без логическа връзка между съседни изречения и с дикцията, сякаш има мозъчен тумор, без да получи нужната психиатрична помощ, а ако съм прав за тумора – и хирургическа. Очевидно и последователите му, които не са по-здрави ментално и душевно от него, също са оставени на произвола на съдбата, осиротели и от сираков, и от всеки друг гуру, който им пълни главите и душите с алогизми и простотии, които не издържат и елементарна проверка, стига да им „декодира“ нещо за минало и заминало „величие“.
Просто за сетен път въздъхвам, казвам си бремето и... разприятелявам.
ИС