Телеграм канал «От Извора»

За ужас на някои особи, ДНК тестовете станаха масово достъпни и широко използвани – както за родословни изследвания, така и за популационна и медицинска генетика. Резултатът е, че единственото, което могат да направят те, губещите позиции в стари спорове, е да отхвърлят данните с едно-единствено определение – „комерсиални“. Тази дума обикновено се използва не като описание на бизнес модел, а като голословно внушение за ненаучност, неточност или дори измама. Основателни ли са такива твърдения? – Краткият отговор: Не! https://bgdnk.info/komersialnite-dnk-testove/ Връзката е към пълния анализ, заедно с илюстрации от реални ДНК файлове и числови сравнения между различни компании. Включва и обяснение за множеството научни дисциплини, използващи именно такива тестове.

Още средства за героична борба с вражеската валута: 1. Всеки ден да се изсипва на купчинка в центъра на жилището/офиса, а във всеки ъгъл на помещението да се кади тамян от девица, която предварително е обилно намазана с миро от главата до петите. 2. Който няма евро да образува купчина, може да използва самотните банкноти като подпалка за въгленчето под тамяна. В този сценарий пропускаме девицата с мирото, защото се подразбира, че няма вражески валути и за двете. 3. Освен да се държи в алуминиев плик, както съветва коУегата вещер, врагът непременно всяка вечер да се затваря във Фарадеев кафез, докато спите. Ако нямате такъв, и микровълновата фурна ще свърши що-годе добра работа. 4. Разширете телесните зони, до които вражеските евраци да нямат достъп – освен да не ги държите в задния си джоб (важи и за двата пола), мъжете в никакъв случай да не ги поставят в преден джоб на дънките, за да не направят нещо на онзи пакет... И за нищо, ама за нищо на света, не пъхайте евро в пазвата на чалга певиците, освен ако не искате да ви пропеят на нацистки или наглосаксонски в ритъма на Лунната соната. 5. Тъй като се смята, че валутата е урочасана, освен че е вражеска, ще ви споделя едно окултно трако-славянско баене, което прабаба ми, Бог да я прости, нанасяше с наплюнчени пръсти върху детското ми челце – и успешно доживях до средна възраст: „Мишка скукна, тиква пукна! Пукнали се зли очи, дето наш левчо урочасали... Да се пукне душмана, у дома и на мегдана, зло при еврото да иде... Рекох! Тъй да биде!“ Дано съм бил полезен. ИС ПС: Не съм непременно за еврото, но определено съм против идиотите, които осмивам.

Марчо майкин (и всеки, който „мисли“ като теб), и баба ти може да кара танк със затворени очи, защото танкът минава през всичко. Искам да видя дядо ти как ще се справи с тротинетка. Тук дори няма да повдигаме въпроса кой е давал на тийнейджъри да карат танкове, защото отговорът е ясен – маймуни с калашници.

Честита нова година! Моите 5 стотинки по един вече затворен въпрос. https://www.otizvora.com/2026/01/17378/chestita-nova-godina-moite-5-stotinki-po-edin-veche-zatvoren-vupros/ (И какво пожелавам за себе си и вас през 2026-а и отвъд...)

Традиционният отчет за свършеното през годината винаги ми е едновременно приятен и труден за писане. От една страна, изпитвам благодарност, че с Божията помощ — проявена и чрез даренията и моралната подкрепа на конкретни хора — вече десета година имам възможността да се занимавам на пълен работен ден с това, в което вярвам. От друга страна, изборът на „най-доброто“ за отчет никога не е лесен, защото харесвам всичко публикувано — иначе не би видяло бял свят. И все пак някои материали през годината са по-добре осмислени и с обективно по-високо качество от други. Нека си припомним част от тях… https://www.otizvora.com/2025/12/17373/nay-dobroto-v-ot-izvora-i-drugite-frontove-za-2025-2026/

Британското правителство лансира платена програма „gap year“ (едногодишна пауза между училище или университет, прекарана във въоръжените сили), представяна в ротшилдовите медии (BBC и пр.) като доброволна възможност за обучение и „умения за живот“. В действителност това е опит за нормализиране на военната служба сред младежите и за сондиране докъде стига обществената търпимост към милитаризация, поднесена в привидно безобидна форма. Това обаче не е крайна мярка за решаване на проблема с кризата във вербуването, а първа стъпка. Доброволното постепенно се превръща в очаквано, а после — при удобен политически момент — и в задължително. „Gap year“ тук не е личен избор, а подготвителен механизъм за по-широка форма на наборна служба, прикрита като обществен дълг и личностно израстване. И остава най-важният въпрос — за лицемерието. Ако войните са толкова неизбежни и „необходими“, нека в тях да тръгват тези, които ги планират и оправдават. Да отидат Стармър, Блеър, Джонсън, Фараж, Тръмп, Макрон, Путин, Урсула фон дер Лайен, балканските им васали всички останали политически архитекти на „неизбежните конфликти“. Те са едни гробокопачи – и на човешки животи, и на остатъците от култура и цивилизованост по планетата. ИС

Потребител на Apple губи достъп до целия си дигитален живот след автоматично блокиране на акаунта му при опит да използва някакъв ваучер. Устройствата и услугите му – включително облачното пространство – спират да работят. Лични документи и колекции, трупани с десетилетия, изведнъж стават недостъпни. Случаят се представя публично от медии, борещи се за „свободата на интернет“, като пример за корпоративен произвол. Чета такива истории и изпитвам раздразнение. Не защото корпорациите са безгрешни или не заслужават често напълно основателен хейт, а защото конкретният случай е класически пример за липса на елементарна предвидливост. Да държиш всичките си документи, архиви и професионални активи на едно място – било то облак, диск или флашка – не е „лош късмет“, нито „корпоративен произвол“, а недалновидно, лошо, почти идиотско решение. И когато неприятностите се случат, вместо признание за собствената грешка, следва познатият спектакъл: заемане на поза на жертва и морално възмущение. Ако не всеки ден, поне веднъж седмично ставам свидетел на случай, при който: някой губи телефона си с всички снимки в паметта му и се тръшка „не за телефона, а за снимките“, въпреки че именно снимките мога да има второ и трето копие на друго място, стига да не ни мързи; някой губи всичко на компютърния харддиск и обвинява производителя на диска, продавача на компютъра и цялото мироздание, вместо да помисли: като са ми толкова важни тези файлове, аз какво направих, за да гарантирам оцеляването им? Разумното поведение е известно отдавна: повече от един бекъп на важните работни и лични документи — на различни носители, поне един офлайн и още един, който не е постоянно свързан с интернет. Който не го прави, поема риск. Съзнателно. А после, когато „нещо се обърка“, няма основание да говори за „несправедливост“ – защото това не е борба за цифрови права, а пълен отказ от лична отговорност за собствения цифров живот. ИС