Инфо от Иван Стаменов и съавторите му в блога „От Извора“: https://www.otizvora.com Следете ни още в: https://www.facebook.com/ivanstamenovblog/ За подкрепа: https://www.otizvora.com/darenia/
Хората вече не се разбират помежду си, затова на човек не му остана друго, освен да се надява, че чрез гласуване заедно с други на същото ниво ще премахне тези с повече власт. Тепърва от дълбините на човешката еволюция трябва да изникне политическа или правна форма, която е способна отново да събере изолираните човешки групи. Хората не виждат, че политиката и правото трябва да са в противовес на икономическите сили.
...
Мнозина се чувстват смазани от тежестта на времената и са престанали да виждат идеите като творчески сили. Те „чакат“, докато „условията“ създадат по-благоприятна социална среда. Но обстоятелствата никога няма да създадат нещо, което по-напред не е било внесено като човешки идеи.
...
Идеята за троичния ред е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/15451/osnovata-za-troichniya-sotsialen-red/
Комунистическата държава много обича думата „доброволно“. Тя позволява принудата да бъде представена като ентусиазъм, подчинението като гражданска съвест, а безплатният труд като порив към светлото бъдеще.
Проблемът е, че когато държавата контролира работата ти, образованието на децата ти, жилището ти, възможността ти да пътуваш и професионалното ти развитие, „доброволно“ придобива доста особено значение. Можеш да откажеш. Само че отказът понякога си има цена. – Кирил Атанасов
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/18242/dobrovolnoto-prez-komunizma-kogato-otkazut-si-ima-tsena/
Може ли едно действие да бъде добродетелно, ако е извършено по принуда? Може ли едно общество да се смята за морално, ако дадено действие, което е недопустимо за един човек, става допустимо, когато бъде извършено от друг? Ако сам по себе си авторитетът може да превърне порока в добродетел, моралът губи претенцията си за универсалност и от него остава само учение за изключенията.
...
Общество, поддържано чрез принуда, покварява собствения си морал. То институционализира действия, на които липсва доброволността, необходима за достойното поведение. Като извършва агресия срещу собствените си граждани, държавата нарушава естествените права. Същевременно отнема на хората свободата на избор и действие.
...
Нормализирането на принудата може да произведе подчинение и да поддържа някакъв ред. Но не може да превърне принудителното действие в добродетел просто като го нарече закон, дълг или необходимост.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/18261/moralniyat-statut-na-deistvieto-po-prinuda-stoitsizum-voluntarizum-i-nenapadenie/
(Коментар на Майкъл С. Милано)
В семейство, в което и майката, и бащата са с кафяви очи, се ражда дете със син цвят на очите. За някои това може да изглежда странно, а за други дори да породи съмнения относно произхода на детето. Генетиката обаче предлага съвсем естествено обяснение:
https://bgdnk.info/kak-roditeli-s-kafevi-ochi-imat-bebe-s-sini-ochi/
Германия обсъжда нови задължения за резервисти. Австрия се уплаши от референдум за удължаване на наборната и алтернативната служба. Великобритания говори за жертви от гражданите. Хърватия тормози наборници, на България (пак) не ѝ излязоха сметките за наборното робство и други „героизми“ от изминалата седмица:
https://www.otizvora.com/2026/10/18254/boini-barabani-10-16-oktomvri-2026-g/
(„Бойни барабани“ е нова седмична рубрика)
Разпасани и неподготвени: как се пази военен обект по български. Единият часови допуска неразпознати лица до поста си, сякаш е портиер на хотел, другият дежури гол до кръста и по чехли, сякаш е в лятната си кухня.
Продължава:
https://www.otizvora.com/2026/10/18247/razpasani-i-nepodgotveni-kak-se-pazi-voenen-obekt-po-bulgarski/
Моят тест за реална политическа принадлежност и тъжни резултати, от които се разбира, че някаква машина е способна да опознае по-бързо и по-качествено човек, отколкото други, които го четат вече над 20 години.