Телеграм канал «От Извора»

Пример за учебникарска дезинформация. Първият основен проблем е обобщението от анекдотичен случай. Един непроверим разказ за „касиерата“ се представя като масово явление и като диагноза за „народопсихологията“. Това е класическа логическа грешка – единичен или измислен случай се превръща в правило, без данни, без източници, без възможност за проверка. Вторият проблем е моралистичното демонизиране на колектив. „Българинът“ е описан като нечестен, прецакващ, балък, казинозависим. Това не е социален анализ, а карикатура. Целта не е да се разбере процес, а да се внуши срам и чувство за морално превъзходство у автора, който всъщност няма нито морално превъзходство, а явно няма и срам. Третият проблем е фалшивата причинно-следствена връзка. Смяната на валутата се представя като източник на измами и масова нечестност, без каквато и да е връзка, доказателство или статистика. Евентуални измами (които съществуват при всяка валута) се пришиват към еврото като „доказателство“, което е плитка манипулация. Четвъртият (и вече откровено абсурден) проблем е твърдението за банкомати, приемащи фалшиви банкноти. Това показва или пълно неразбиране как работят банкоматите, или съзнателно внушение чрез фалшива новина. Банкомат, който системно приема фалшиви пари, би означавал скандал от национален мащаб с незабавна институционална реакция. Такава обаче няма. И накрая, всичко това е опаковано като „горчива истина“ и „национална диагноза“, което е последният слой на манипулацията – когато липсват факти, се завършва с присъда. Слабо, другарю, много, много слабо.

НЕКНИЖОВНА била употребата на думата „евра“, ако питате синодалните старчета от БАН. Както те ни уверяват с непоклатима увереност, почерпена от дълбините на старобългарската литература и особено от Цар-Симеоновия сборник, допустимо било да се говори само за „евро“ – и то не само в единствено, а и в множествено число. Така повелява науката. Или поне нейната литургична версия. Който си позволи да каже „евра“ – да не говорим за „евраци“ или други неоторизирани словоблудства – не просто греши езиково, а пречи на великата мисия на старчетата да „унифицират езика в образователната система и публичното пространство“. А това, както знаем, е почти ерес. Провинилият се следва да бъде отлъчен от БАН-ската църква, анатемосан до триждепроклетия, лишен от гражданство в царството ЕС и, при повторно нарушение, изпратен за превъзпитание в урановите мини.

Нов епизод на поредицата „Крива логика“: https://www.youtube.com/watch?v=qgbiZS74mI8 Синдромът на непогрешимия експерт (Ipse Dixit, Overconfidence Bias) възниква, когато човек, който е специалист в дадена област, приема собствените си твърдения за верни по подразбиране, само защото ги изказва самият той. Пример: „Знам, че съм прав, защото имам опит / мисля дълбоко / занимавам се с това от години“, без реална проверка дали конкретното твърдение издържа логически или фактически. Грешката идва от смесването на ценз, самоувереност и истина – от това, че нещо ни изглежда очевидно или „ясно за нас“, не следва, че то е вярно. Този синдром често се проявява, когато личното убеждение се превръща в окончателна мярка за реалността, а всяко възражение се тълкува като неразбиране или заплаха. Синдромът на непогрешимия експерт ни напомня, че субективното убеждение дори на експертите не е доказателство, а убеждението за собствена непогрешимост е сигурен знак, че критичното мислене вече е напуснало сцената.

Ти също не казваш: https://www.otizvora.com/2026/01/17389/washington-post-ne-kazva-zastho-doverieto-vuv-vaksinite-e-izcheznalo/ Български превод с елементи на унищожителна критика.

Основните теми в лекцията – първи превод на български: https://www.otizvora.com/2026/01/17387/trite-tona-za-trite-oblasti-na-sotsialniya-organizum-kak-da-govorim-ubeditelno-za-duha-pravoto-i-ikonomikata-v-nashi-dni/ Тричленният социален организъм като реално съществуваща необходимост, а не като абстрактна теория – духовен живот, държавно-правен живот и икономически живот, които днес са хаотично смесени и поради това взаимно се разрушават. Историческото развитие на европейския икономически живот – от относително свободна стопанска дейност през Средновековието, през защитни мерки в полза на потреблението, до доминация на икономическото мислене. Превръщането на всичко в стока като закономерност на икономическия живот – работната сила като стока, интелектът и предприемаческият дух като стока под формата на капитал и ценни книжа. Отварянето на икономическия живот към Запада чрез морските пътища и Америка като решаващ импулс за модерната техника, материализма и новата социална конфигурация. Историческото възникване на модерната държава – разликите между Западна, Централна и Източна Европа, принципът на подражанието при държавообразуването и липсата на историческа необходимост за определени централизирани държави. Срастването на икономическия и политическия живот, осъществено първоначално чрез търговията, а не чрез индустрията, и последиците от това за социалния въпрос. Постепенната еманципация на правно-държавния живот от икономиката чрез трудово законодателство, социално осигуряване и регулация на труда. Кризата на духовния живот в модерността – разкъсването между остарелите университетски форми и спазматично създадените технически и професионални институции, както и невъзможността духът да бъде „произведен“ чрез държавни учебни програми. Национализацията на духовния живот като път към марксизъм и болшевизъм и опасността от изтощаване и изчезване на творческия и техническия интелект. Необходимостта от свободен, независим, продуктивен духовен живот и ролята на антропософската духовна наука като негов извор и съдържание. Критика на съвременните „любителски“ опити за духовно обновление чрез реанимация на стари форми вместо създаване на нов, продуктивен духовен живот. Разпадът на стария държавен принцип, изразен в следвоенните договори и неустойчивите държавни конструкции, и необходимостта от демократичен правов ред, основан на равноправието на зрелите индивиди. Практическата задача на оратора и действащия човек – да развие вътрешна троичност в мислене, чувство и тон: уверен и вдъхновен в духовното, уравновесен и справедлив в правното, трезв и предпазлив в икономическото.

Честит имен ден на всички Йордановци и Йорданки, Бояновци и Боянки, както и на всички други именници! Нека животът ви бъде като осветената вода – чист, живителен и пълен със смисъл. Да имате вътрешен мир, куража да влизате в дълбокото, вярата да изплувате по-силни и благословението винаги да е с вас.

Представата за време и пространство има смисъл за необикновените хора. Обикновените хора се чудят защо трябва да се занимават с тези въпроси. Ако обаче няма представа за време и пространство, човек няма да има представа за живота, защото той се проявява във времето и пространството — т. е. външно и вътрешно. Продължава: https://www.otizvora.com/2026/01/6777/lyubov-vreme-i-prostranstvo/