„Очевидно“, вика госпожата. Ето какво е очевидно за мен: вече сме стигнали до етап, в който някой си въобразява, че може да определя езикова принадлежност по инвентар и по чужди описания на кости – направо революция в науката. Няма да правим ДНК тестове на древните, че може пак да се окажат едни от ония „спорадични“ ранни славяни на Балканите, които са били погребани тук не за първи път като местни (а има прецеденти и на славяноподобни индивиди в аристократични погребения; на прима виста се сещам за проба I13170 от Велика груда, Черна гора, 6 в. пр. Хр.).
За какво са ни такива проверки и излишни подробности, когато „очевидно“ е нужно само да се препише текст без разбиране и да се добави малко самоуверен тон, за да се превърне един тракийски гроб в „доказателство“ за каквото ни е удобно. Археология тип „чух-недочух“, но с претенции за категоричност.
А формулировки от сорта на тази, че съдовете от погребалния инвентар били „внос от различни части на Средиземноморието“ са очевиден (!) шедьовър на безопасната некомпетентност – звучат тежко, без да казват абсолютно нищо съществено и нищо проверимо. Конкретиката е опасна, защото изисква знания. Мъглата е удобна, защото прикрива липсата им. Пък това, че траките били крали всичко красиво, вече сме го чували от същия (без)мозъчен тръст.
В крайна сметка най-очевидното в целия текст е не находката, а това, че преписвачът няма ни най-малка представа какво преписва. А преписваните много добре си знаят какво правят: лъжат гъркомански за N-ти път – това също е наистина ОЧЕВИДНО.
ИС