Телеграм канал «От Извора»

Можете да се върнете колко искате назад в историята и ще откриете, че думата „ние“ се използва отново и отново от обществените водачи: „Ние трябва да направим това, ние трябва да направим онова. Ние трябва да сме единни, ние трябва да се обединим.“ Но какво означава това „ние“?
По начина, по който се употребява, не означава нищо. То е голяма илюзия. То отваря портите за управление на съзнанието ви.
Когато мъглявото „ние“ замени ясното, отговорно, обосновано и творческо „Аз“, умът ни ферментира. Защото „ние“ е захар за мозъка.
Това „ние“ никога не може да бъде независимо. Само „Азът“ може да бъде независим.
Продължава в есето на Дж. Рапопорт:
https://www.otizvora.com/2016/10/8374/ofitsialnata-realnost-e-nenormalna-a-t/

Търси се дом и добри стопани за рижаво женско котенце на около месец, което се храни самостоятелно, има хигиенни навици и е спокойно и гальовно. Котенцето се намира в София, при интерес звъннете или пишете на тел. 0876037515, Геновева.

От какво ни освободиха „братушките“:
https://www.otizvora.com/2026/08/17995/kakvo-iznese-sssr-ot-bulgariya-sled-okupatsiyata-na-9-septemvri/
(Изследване на Явор Тонев.)

Как спор за един подпис в оръжейната стигна до клетви за болести и смърт, а военната прокуратура реши, че това е просто „моментно емоционално състояние“:
https://www.otizvora.com/2026/08/18006/vudu-pod-pagon-proklyatiya-intimni-tayni-i-prokurorska-magiya/

Алина обратно в Канада, прецакали са я с документите в Бг
https://youtu.be/fB_wTM3a-m8?is=89yG8wdcLz3b8B5q

За класацията, която никой не е виждал:
„България била „цървулска“ земеделска държава, а социализмът я превърнал в 27-ата най-развита страна в света. Преди ни уверяваха, че сме били в топ 10. Сега явно лъжата е минала на диета.“
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/08/18000/ama-naistina-li-sssr-izdigna-tsurvulska-bulgariya-do-razvitite-strani/
Коментар на Кирил Атанасов.

Нормативната уредба от времето на комунистическия режим в България разкрива една от онези зловещи подробности, в които най-добре личи отношението на тоталитарната държава към личния живот и собствеността на гражданите. Указ № 9399, приет през 1948 г., разрешава на домакинствата да отглеждат не повече от едно куче. Но режимът не се задоволява с глоба или друго административно наказание. Чл. 6 постановява, че кучетата над разрешения брой се смятат за „безстопанствени“ и подлежат на унищожение. С едно изречение държавата превръща домашно животно, което има собственик, дом и семейство, в „безстопанствено“ и му издава смъртна присъда. Разпоредбата няма нищо общо с това дали животното е болно от бяс, опасно или агресивно, въпреки че указът е оправдан формално с „ветеринарни грижи“.

Българска приумица ли е това? Подобна безчовечна административна логика се среща и в други комунистически държави. В Румъния Декрет № 71 от 1951 г. също определя едно куче пазач на домакинство и въвежда бюрократична категория „свръхбройни кучета“. Там обаче до три допълнителни кучета все пак могат да бъдат запазени срещу по-висок данък. Ако собственикът не може да го плати, е длъжен да предаде кучетата „извън бройката“ на екарисажната или ветеринарната служба. Същият декрет нарежда заловените кучета, които не бъдат потърсени навреме, да бъдат убивани, а екарисажите имат изрично задължение да „залавят, убиват и ОДИРАТ“ кучетата, като кожите им се предават срещу заплащане на държавните органи за събиране на суровини.

Откъде ли идват тия идеи? В СССР правилата позволяват на местната власт да определя максималния брой кучета и дори в изключителни случаи да забранява отглеждането им. Но в проверената общосъюзна руска уредба не се открива толкова директната българска формула: „над разрешения брой“ означава „безстопанствено“, а „безстопанствено“ означава „подлежи на унищожение“. Тоест и в този бяс имаме изражение на пословичното: „Когато в Москва пр*днат, в София се нас*рат.“

Тъкмо това прави българската разпоредба особено отвратителен паметник на комунистическата бюрокрация. Разумната борба с беса предполага ваксинация, ветеринарен контрол и мерки срещу действително заразени животни. Тук обаче медицинският повод е превърнат в разрешение държавата да определя колко домашни любимци има право да обича едно семейство и да ликвидира „излишните“. България въвежда този режим още през 1948 г., три години преди сходния румънски декрет. Това е комунистическият тоталитарен мироглед в концентриран вид: всичко трябва да бъде преброено, разрешено и подчинено на каскетите, а онова, което не се побира в „нормата“, може просто да бъде унищожено.

Но те избиваха и човешки същества като кучета, така че: има ли някой изненадан?

Иван Стаменов
25.08.2026 г.