Пример за учебникарска дезинформация. Първият основен проблем е обобщението от анекдотичен случай. Един непроверим разказ за „касиерата“ се представя като масово явление и като диагноза за „народопсихологията“. Това е класическа логическа грешка – единичен или измислен случай се превръща в правило, без данни, без източници, без възможност за проверка.
Вторият проблем е моралистичното демонизиране на колектив. „Българинът“ е описан като нечестен, прецакващ, балък, казинозависим. Това не е социален анализ, а карикатура. Целта не е да се разбере процес, а да се внуши срам и чувство за морално превъзходство у автора, който всъщност няма нито морално превъзходство, а явно няма и срам.
Третият проблем е фалшивата причинно-следствена връзка. Смяната на валутата се представя като източник на измами и масова нечестност, без каквато и да е връзка, доказателство или статистика. Евентуални измами (които съществуват при всяка валута) се пришиват към еврото като „доказателство“, което е плитка манипулация.
Четвъртият (и вече откровено абсурден) проблем е твърдението за банкомати, приемащи фалшиви банкноти. Това показва или пълно неразбиране как работят банкоматите, или съзнателно внушение чрез фалшива новина. Банкомат, който системно приема фалшиви пари, би означавал скандал от национален мащаб с незабавна институционална реакция. Такава обаче няма.
И накрая, всичко това е опаковано като „горчива истина“ и „национална диагноза“, което е последният слой на манипулацията – когато липсват факти, се завършва с присъда. Слабо, другарю, много, много слабо.