Телеграм канал «От Извора»

Сега научих, че Бургас е избран за град-домакин на Евровизия 2027.
Като софиянец, благодаря на бургазлии, че ще ни спестят съмнителното удоволствие...
❤️

Когато човек си мисли, че е видял пълната палитра от абсурди под пагон, българското военно правосъдие ни дарява с нов сюжет. Случаят, който ще разгледаме, трудно би минал за достоверен дори в криминална комедия, но е напълно реален. В центъра му е Определение № 32 от 30.09.2025 г. по в.ч.н.д. № 28/2025 г. на Военно-апелативния съд (ВоАС). От съдебния акт се разплита историята на един военнослужещ, който успява в продължение на почти девет години да остане извън обсега на българските власти, въпреки че за залавянето му са ангажирани МВР, Шенгенската информационна система и Интерпол.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/08/17944/mezhdunarodno-izdirvane-16-izmami-i-edna-korava-voenna-sudiyka/

Изтървана работа. Вместо децата да тренират и да печелят най-много медали в Европа, се изреждат да извършват масови кланета по тепетата и неохолокост над невинни италиански туристи. Срам за родителите и обществото. 🤓

Има един почти безпогрешен симптом на болестта у соцносталгика: той рядко говори просто за държавата. Обикновено говори за „държавата и народа“, сякаш това е едно неделимо понятие като „Босна и Херцеговина“. Отговорност към „държавата и народа“, добруване на „държавата и народа“, служба на „държавата и народа“. Все словесни конструкции, останали от комунистическата пропаганда, чиято задача е била да набива в главите на хората една късокрака лъжа: че държавата и народът са едно и също, следователно каквото прави държавата, го прави народът, и каквото държавата реши, непременно е за негово добро.

По същия калъп са „партията и народът“, „в интерес на народа“, „народна власт“, „народен враг“. Партията сама се обявява за представител на народа, държавата се обявява за негова собственост, а всеки, който оспорва това, автоматично се оказва срещу „народа“. Пропагандният номер е елементарен, но е ефективен, защото е предназначен за елементарни хора: първо присвояваш правото да говориш от името на всички, след което обявяваш несъгласните с теб за врагове на същите тези всички.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/08/17947/kogato-ne-mozhesh-da-pravish-razlika-mezhdu-durzhava-i-narod/
(Коментар на Кирил Атанасов)

Един министър говори като мутра, заканва се с „брутални“ действия срещу „изроди“, които превръщат „неговите деца“ (?!) във „варвари“, а за да звучи нормално, се бил допитал до премиера и двамата заедно били решили „бруталното“ да стане закон. Само на мен ли ми е по-малко притеснено от няколко катилчета, които ще бъдат съдени за постъпката си, отколкото от министри, които се държат като подивели от шубе лелки, за да прокарват безконтролните си брутализми като нещо различно от варварство?
И е много трогателно, че както държавата се заканва да бруталясва, още отсега обяснява, че в крайна сметка родителите ще бъдат виновни за всичко, защото държавата не може да ги замести. Уникум на фатмашко-милиционерската държавническа мисъл.
ИС

Хората изглежда са тотално безпомощни. В стремежа си да направят нещо, искат да се върнат към някаква уж нормалност, без да осъзнават, че същата тази "нормалност", води до това положение, в което се намира сега България като държава, социални отношения и народ. Няма как, ако онова там е било толкова хуабво и нормално, да се разпадне и то с такива разрушителни последствия. Очевидно е било само привидно хубаво и нормално, а в основата си гнило и грозно. И сега това се разкрива. И тъкмо това дава възможност на нещата да се погледне по нов начин и да се положат услия - мисли, чувства и воля - към това по нов начин да се погледне на въпросите за решаване в настоящата епоха, не с нещо старо и отминало, нито с повече от същото.
И тъкмо това полагане на усилия изглежда да е много трудно. В тази връзка цитатът по-горе от Мая Ангелу е тъкмо на място.
Става и все по-ясно, че без духовната наука, без задълбочено и познание за духовните взаимовръзки, хората ще продължат да се лутат и дори още повече да се оплитат. Държавата щяла да оправи това, Църквата трябвало да оправи онова, учителите трябвало да правят еди какво си, родителите трявбали да затягат положението. Всичко отива към контрол и морализиране, и някой друг да ти свърши работата. А къде остава личния пример, на всеки един човек, било то родител учител, свещеник или чиновник?
Понеже имам досег с млади родители, виждам че на тях им е трудно, дори и на малко по-пробудените. Говори се, че сега било лесно, хората били материално осигурени и т.н. Сега също е трудно, като част от трудностите са от друго естество. А други са съвсем естествени, и са част от пътя на израстване. Въпросът е как се преодоляват. С престъпление и наказание, с око за око и зъб за зъб, или с нещо друго, което да ни изкара от затворения кръг на остарелите мисловни форми и навици.
А новото чука на вратата вече почти 150 години и е крайно време да му се обърне подобаващо внимание.
Петър Матеев