Телеграм канал «От Извора»

Един министър говори като мутра, заканва се с „брутални“ действия срещу „изроди“, които превръщат „неговите деца“ (?!) във „варвари“, а за да звучи нормално, се бил допитал до премиера и двамата заедно били решили „бруталното“ да стане закон. Само на мен ли ми е по-малко притеснено от няколко катилчета, които ще бъдат съдени за постъпката си, отколкото от министри, които се държат като подивели от шубе лелки, за да прокарват безконтролните си брутализми като нещо различно от варварство?
И е много трогателно, че както държавата се заканва да бруталясва, още отсега обяснява, че в крайна сметка родителите ще бъдат виновни за всичко, защото държавата не може да ги замести. Уникум на фатмашко-милиционерската държавническа мисъл.
ИС

Хората изглежда са тотално безпомощни. В стремежа си да направят нещо, искат да се върнат към някаква уж нормалност, без да осъзнават, че същата тази "нормалност", води до това положение, в което се намира сега България като държава, социални отношения и народ. Няма как, ако онова там е било толкова хуабво и нормално, да се разпадне и то с такива разрушителни последствия. Очевидно е било само привидно хубаво и нормално, а в основата си гнило и грозно. И сега това се разкрива. И тъкмо това дава възможност на нещата да се погледне по нов начин и да се положат услия - мисли, чувства и воля - към това по нов начин да се погледне на въпросите за решаване в настоящата епоха, не с нещо старо и отминало, нито с повече от същото.
И тъкмо това полагане на усилия изглежда да е много трудно. В тази връзка цитатът по-горе от Мая Ангелу е тъкмо на място.
Става и все по-ясно, че без духовната наука, без задълбочено и познание за духовните взаимовръзки, хората ще продължат да се лутат и дори още повече да се оплитат. Държавата щяла да оправи това, Църквата трябвало да оправи онова, учителите трябвало да правят еди какво си, родителите трявбали да затягат положението. Всичко отива към контрол и морализиране, и някой друг да ти свърши работата. А къде остава личния пример, на всеки един човек, било то родител учител, свещеник или чиновник?
Понеже имам досег с млади родители, виждам че на тях им е трудно, дори и на малко по-пробудените. Говори се, че сега било лесно, хората били материално осигурени и т.н. Сега също е трудно, като част от трудностите са от друго естество. А други са съвсем естествени, и са част от пътя на израстване. Въпросът е как се преодоляват. С престъпление и наказание, с око за око и зъб за зъб, или с нещо друго, което да ни изкара от затворения кръг на остарелите мисловни форми и навици.
А новото чука на вратата вече почти 150 години и е крайно време да му се обърне подобаващо внимание.
Петър Матеев

Кощунство е една трагедия да остане неизползвана за агитация. И се втурна домораслият пролетариат да използва едно убийство, за да прокарва идеи за връщането на комунизма или поне на елементи от него.
Един обяснява колко морален бил станал по тютюневите полета и бригадите. Днешните лапетии били презадоволени. Ако и те били мизерници като него и не можели да си вдигнат главите от браздата, щели да придобият величавото му класово съзнание и съответния пролетарски „морал“, роден от битието на колхозника.
Други се втурнаха срещу позитивното възпитание и за вероучение „още от първи клас“. Не ми стана ясно кой и кога доказа, че малките катили от Пловдив са жертви на позитивно възпитание. Историята обаче познава достатъчно серийни убийци с мощно религиозно възпитание от детството: от Ед Гийн (САЩ) през Юрген Барч (Германия) до Жозеф Ваше (Франция). Трудно ще намерим такъв пример в СССР по същото време заради войнстващия атеизъм на болшевишката лудост, но и там си имат Андрей Чикатило и Александър Пичушкин. А ако ще търсим български примери, Здравко Петров, Пламен Радков, Людвиг Толумов и Иван Серафимов са родени и възпитани именно от социалистическата образователна система, родила и повечето от червено-червивите умове, които разглеждам в този пост.
Трети не пропуснаха дежурните заклинания за връщане на задължителната казарма и смъртното наказание. За сведение на късопаметните малоумници: именно в принудителната казарма всяка година бяха малтретирани, осакатявани, а понякога и убивани дори по-млади мъже от Георги – по много сходни, дори идентични начини. Да твърдиш, че казармата решава проблем, на който самата тя е прецедент, означава, че си малоумен и нищо друго. Без извинение.
Колкото до смъртното наказание, самото му наличие никога не е било достатъчно да премахне престъпленията, за които се налага, нито е доказано, че ги ограничава. Единственото сигурно е, че превръща поддръжниците на смъртното наказание в убийци или техни съучастници. Исках да напиша „убийци на убийци“, но това би означавало да приема, че смъртното наказание засяга само действително виновни. А това просто никога не е било вярно.
Мога да изброявам до сабахлем и останалите призиви на пощръклели комунета. Някои бодро разправят как трябвало да си спомним какво сме изгубили, за да можем да си го върнем. Други вменяват вина на „обществото“ за престъпление на единици, което именно защото е нетипично и изключително за България, предизвиква такъв шок. Опитват се да прехвърлят върху всички останали страха от собствения си провал като родители и несигурността дали техните дебилчета няма да станат същите като катилите от Пловдив.
Със собствените си отроци не могат да се справят, тръгнали вече да ръсят оскъдния си акъл как да оправят чуждите деца! Няма втора такава наглост като колективистко-комунистическата!
Е, не става така. Не съм в едно общество нито с фашисти, нито с комунисти, нито с други бесни колективисти. Нямам и не искам да имам нищо общо и със семките им, ако не броим езика и някои гени, които се налага да делим заради дадености извън наш контрол. Всичко друго ни разделя и това е чудесно!
Времето разделно започва включително с може би най-често повтаряната „мъдрост“ тия дни: човек не се раждал убиец, а ставал такъв заради обществото. – Въобще не съм убеден. Ако пет от десет катили са подведени от социалния натиск на групата, в която сами са се вкарали, другите пет, струва ми се, просто са си родени да бъдат убийци. Независимо дали родителите им са дебили като разгледаните по-горе типажи.
Всички останали си живеем пълноценния живот и опитваме да сме щастливи, доколкото можем, докато сме заобиколени от бесни ненормалници, за които е правено и ще бъде правено много – с плахата надежда, че поне един от сто е спаяем.
ИС

„Без страх и без тъмнина!“ – Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина, и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде.
И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате...
https://www.otizvora.com/2026/08/6630/strah-i-bezstrashie-lektsiya-za-mok/
(Продължава)

Хората се предадоха на установения ред, без да развият мисли за действителното му въвеждане в определен порядък – такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
...
Задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
...
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа. Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират различните си действия.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/08/15255/rudolf-sthayner-neobhodimost-na-epohata/

„Самото усилие да проверяваш чуждите твърдения е същност на дисциплината... Единият път оставя вратата отворена за поправка на грешките. Другият я заковава и твърди, че мракът е светлина.“
Още в коментара на Тод Хейън: https://www.otizvora.com/2026/08/17954/sluhove/