Телеграм канал «От Извора»

Традиционният отчет за свършеното през годината винаги ми е едновременно приятен и труден за писане. От една страна, изпитвам благодарност, че с Божията помощ — проявена и чрез даренията и моралната подкрепа на конкретни хора — вече десета година имам възможността да се занимавам на пълен работен ден с това, в което вярвам. От друга страна, изборът на „най-доброто“ за отчет никога не е лесен, защото харесвам всичко публикувано — иначе не би видяло бял свят. И все пак някои материали през годината са по-добре осмислени и с обективно по-високо качество от други. Нека си припомним част от тях… https://www.otizvora.com/2025/12/17373/nay-dobroto-v-ot-izvora-i-drugite-frontove-za-2025-2026/

Британското правителство лансира платена програма „gap year“ (едногодишна пауза между училище или университет, прекарана във въоръжените сили), представяна в ротшилдовите медии (BBC и пр.) като доброволна възможност за обучение и „умения за живот“. В действителност това е опит за нормализиране на военната служба сред младежите и за сондиране докъде стига обществената търпимост към милитаризация, поднесена в привидно безобидна форма. Това обаче не е крайна мярка за решаване на проблема с кризата във вербуването, а първа стъпка. Доброволното постепенно се превръща в очаквано, а после — при удобен политически момент — и в задължително. „Gap year“ тук не е личен избор, а подготвителен механизъм за по-широка форма на наборна служба, прикрита като обществен дълг и личностно израстване. И остава най-важният въпрос — за лицемерието. Ако войните са толкова неизбежни и „необходими“, нека в тях да тръгват тези, които ги планират и оправдават. Да отидат Стармър, Блеър, Джонсън, Фараж, Тръмп, Макрон, Путин, Урсула фон дер Лайен, балканските им васали всички останали политически архитекти на „неизбежните конфликти“. Те са едни гробокопачи – и на човешки животи, и на остатъците от култура и цивилизованост по планетата. ИС

Потребител на Apple губи достъп до целия си дигитален живот след автоматично блокиране на акаунта му при опит да използва някакъв ваучер. Устройствата и услугите му – включително облачното пространство – спират да работят. Лични документи и колекции, трупани с десетилетия, изведнъж стават недостъпни. Случаят се представя публично от медии, борещи се за „свободата на интернет“, като пример за корпоративен произвол. Чета такива истории и изпитвам раздразнение. Не защото корпорациите са безгрешни или не заслужават често напълно основателен хейт, а защото конкретният случай е класически пример за липса на елементарна предвидливост. Да държиш всичките си документи, архиви и професионални активи на едно място – било то облак, диск или флашка – не е „лош късмет“, нито „корпоративен произвол“, а недалновидно, лошо, почти идиотско решение. И когато неприятностите се случат, вместо признание за собствената грешка, следва познатият спектакъл: заемане на поза на жертва и морално възмущение. Ако не всеки ден, поне веднъж седмично ставам свидетел на случай, при който: някой губи телефона си с всички снимки в паметта му и се тръшка „не за телефона, а за снимките“, въпреки че именно снимките мога да има второ и трето копие на друго място, стига да не ни мързи; някой губи всичко на компютърния харддиск и обвинява производителя на диска, продавача на компютъра и цялото мироздание, вместо да помисли: като са ми толкова важни тези файлове, аз какво направих, за да гарантирам оцеляването им? Разумното поведение е известно отдавна: повече от един бекъп на важните работни и лични документи — на различни носители, поне един офлайн и още един, който не е постоянно свързан с интернет. Който не го прави, поема риск. Съзнателно. А после, когато „нещо се обърка“, няма основание да говори за „несправедливост“ – защото това не е борба за цифрови права, а пълен отказ от лична отговорност за собствения цифров живот. ИС

„Няколко държави-членки на ЕС заплашиха да въведат наборна служба, ако броят на доброволците не се увеличи драстично (толкова за „демокрацията“). Целта на набора? Да се изгради армия на ЕС, достатъчно голяма, за да се изправи срещу Русия. Едновременно с разпалването на по-голяма война се води и безмилостна, подкопаваща кампания за деморализиране на младите бели мъже. Те са избрани за унищожение: те са ключовата демографска група, която левите правителства искат да използват като пушечно месо за един безумен геополитически хаос в Украйна.“ – Брандън Смит Продължава: https://www.otizvora.com/2025/12/17370/svetovna-voyna-planut-za-kontrol-ili-unisthozhenie-na-mladite-zapadni-muzhe/ (БГ превод)

„Чрез фабрикуване на постоянно състояние на военна готовност елитите гарантират, че един от основните стълбове на икономиката е този, който пряко служи на сигурността на държавата, докато на населението се казва, че неговото влошаващо се здравеопазване и пенсии са необходима жертва за националното оцеляване. В този смисъл виждаме и промяна в статута на човешкото същество“ Продължава: https://www.otizvora.com/2025/12/17367/povsemestno-oburkvane-velikiyat-restart-si-teche/ (БГ превод)

Бързо ревю на трилогията „Аватар“ (с окултни елементи) Сега, след като вече съм гледал и трите части на „Аватар“, следните мисли ми се въртят из главата. Значи, ако изхождаме от сюжета, съсипваме собствената си планета и вече обмисляме колонизация на чужди светове в ариманично-военизиран режим, с акцент върху икономическите показатели. Да, това е типичен Ариман в антропософския мироглед. Но, от друга страна, мъдростта на езическия Изток, въплътена от Дж. Камерън и инспирирана от Луцифер, ни показва „пътя“ към щастието, олицетворено в битието на сините котко-маймуни с исполински размери и светещи лунички: връщаме се в късния палеолит или ранния мезолит, живеем като ловци-събирачи, които още дори не са открили земеделието – с по една препаска на задника, по цял ден ловим риба и дивеч, забавляваме се с обяздване на разни зверчета и правене на деца, и всичко е точно. Съгласно антропософията, Луцифер тук е красивата Камерънова фантазия – живот в групова полуживотинска душа и без помен от индустриализация, а Ариман е лошият чичо с машините, договорите и военните бази. Само че този „лош чичо“ е този, който плаща сметката за филма, върти камерите, смята кадрите в секунда, добавя ефектите и прави възможно самото кино. И точно затова идилията на Камеръновата Пандора изглежда толкова убедителна – защото е произведена до последния детайл от същата ариманична фабрика на същото човечество, които филмът иначе заклеймява. Та, не знам колко честен е самият Камерън, когато ни предлага луциферизма като алтернатива на ариманизма. Като се върне в мезолита, дали след три дни яздене на кончета вихрогончета и ядене на полусурова риба няма пак да му се прииска ариманичното творчество за правене на филми? При това още по-технологично и с по-голям „отпечатък върху климата“. Но щом той, хиперактивният мултимилионер не намира за нужно да се спре за миг и да доведе мислите си до края, без да ги заслепява с 3D ефекти и заглушава с шумни битки, кой съм аз – някакъв лузър от БГ – да го правя вместо него и да го лишавам от илюзията с изводи, че неговата „алтернатива“ е просто друг вид бяс!? ИС

Някой да обясни на тоя хахо, който най-редовно се изказва по непознати му въпроси, че: 1. на Коледа не се яде печено месо; 2. баницата с късмети е за Нова година; 3. не сe вдигат чаши, а се пие ошав от паници; и т.н. Пълната версия: https://telegra.ph/Halyucinacii-po-Koleda-12-25