Телеграм канал «От Извора»

Актуализация: книгата си остава същата, само сменихме превода на заглавието – сега е по-дълго, каквото е и оригиналното на немски език, като носи повече конкретен смисъл. Нищо друго не се променя. Тези, които са се абонирали или направили предварителна поръчка, ще получите именно това, което сте заявили, само че с леко променена корица, така че да отговаря на новото име. Всеки, който тепърва иска предварителна поръчка или абонамент, може да го направи на досегашния адрес: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSfxtFUfWQpP948217wotIe0TsD9jE3sShewYF5uLh5FoD6M9A/viewform Предварителната покупка ще помогне пряко за покриване на разходите по отпечатването. На същия адрес книгата може да бъде заявена и без предварително заплащане. Благодарим на всички, които решат да подкрепят популяризирането на троичността – с участие, споделяне или просто с внимание.

Никой почти никога не си правеше труда (дори да можеше) да анализира сериозно едно произведение, да изрази определено и добре обосновано мнение за художествена идея и нейното изпълнение. Мненията нормално идваха по-късно, но под формата на клюки и подмятания. При нашите разговори далеч по-голямо значение имаше кой е авторът, отколкото какво е произведението. А „кой е авторът“ съвсем не значеше какъв творец е той, а какво беше неговото положение в обществото. Това човек трябваше добре да съобразява. ... Ловджийството се смяташе за спорта на висшето общество в България и в резерватите човек можеше да се намери в компанията на видни министри, генерали или дипломати. ... Под чужбина винаги се разбираше некомунистическият свят. ... Доларът беше символ на мечтана сигурност и богатство. Още: https://www.otizvora.com/2025/11/17317/900-metra-zhivot-produlzhenie/

Нищо чудно няма. Преди ковид Модерна така и не получава одобрение за ни една от ваксините си. Получава го условно едва когато става контрактор (партньор) на Пентагона. А има данни, че ковидарката им е патентована преди някой да чуе за ковид. Като знаем това, просто се налага да съберем две и две.

Изток и Запад в упадък: Европа между варварство и дивачество, между духовни и икономически крайности https://www.otizvora.com/2025/11/17314/iztok-i-zapad-v-upaduk-evropa-mezhdu-varvarstvo-i-divachestvo-mezhdu-duhovni-i-ikonomicheski-kraynosti/ Пълен български превод на лекцията от цикъла GA 338.

Това е отказ да възложат благополучието на детето си на система, която не е спечелила доверието им (за ваксините): https://www.otizvora.com/2025/11/17305/kogato-roditelite-znayat-nay-dobre-za-inzhektsiite/

Примитивната агитация на дачкоф, независимо кой му е гост този път, винаги се свежда до едно и също: ако не харесваш военните авантюри и вековната българофобска традиция на русия, значи мразиш Толстой и Достоевски. А ако не си гледал последната версия на „Майсторът и Маргарита“, вече си и културно заподозрян. Това е все едно да обвиниш някого, че щом не понася американската външна политика, значи тайно ненавижда Хемингуей, Стайнбек и би предпочел лично да извърви „Зеления път“ или да се заключи в „Шоушенк“, за да не гледа нито един холивудски филм. Интелектуалните салта на дачкофската школа напомнят циркова акробатика без мрежа — гледаш, стискаш зъби и чакаш следващото по-тежко падане. Този абсурд го виждаме и при други. Инфлуенсърите тип байвидимча, любещи русия от Майорка или други угнетени западноевропейски места, доведоха логиката до крайна форма: щом не приемаш руските изродщини, значи мразиш Достоевски и Толстой; а щом те пишат на кирилица, ти автоматично си не само неграмотен, но и „БЪЛГАРОФОБ“. При по-простички екземпляри стигаме и до „ПРЕДАТЕЛИ“, сякаш си се клел в лоялност към онова североизточно племе. Остава само още една крачка: да обявят всеки, който недолюбва русия, за „ПОДЧОВЕК“ и да го „спасяват от фашизма“ — кой с газови камери, кой по-хуманно: двайсет години трудова колония за „фейкове срещу армията“, с опция за опрощение чрез договор със същата армия и участие в поредните „освободителни“ геройства. Може и да си осъден убиец, канибал или детеложец — това в културна русия се води за „предишен опит“ с перспектива за кариера в СВО. Ако изобщо се върнеш жив, после те чакат работа в училище като военно-патриотичен възпитател, а за най-усърдните главорези — и политическо бъдеще. Дачкоф и прилежащата му побъркана пасмина ежедневно напомнят: ако тези практики не ви харесват, значи сте неграмотни, предатели и българофоби. Е, добре, нека ми е зле. Иван Стаменов 20.11.2025 г. Послепис: Грехът ми е по-тежък дори от това, че не съм гледал новия филм по „Майсторът и Маргарита“: навремето хвърлих и книгата още на петдесетата страница. Вместо да се насилвам с тази претенциозна, богохулна скука, предпочетох да преведа „Християнство и патриотизъм“ на Толстой — текст, който за повече от сто години нито един от онези 70% „обичащи“ Русия не намери за нужно да направи достъпен за българите, което ама изобщо не е българофобия. Ясно е защо: те не понасят „анархиста“ Толстой; много от тях не са го и чели; но го обичат единствено като КУЛТУРЕН ЩИТ, зад който да прикриват срамотиите, грозотията и бесовете на онази феодална кочина. Добре де, обичат го напоследък и като име на квартален военен комисариат. Останалото го е казал самият Толстой: https://www.otizvora.com/2022/03/11028/lev-tolstoj-hristiyanstvo-i-patrio/ Още в първото изречение разобличава култа към войната, дегизиран като православно християнство. Голям русофоб бил той, неграмотен и... българофоб!

Не бях чул и не зная нито един работник, който да си е построил вила или къща в Драгалевци. И въпреки това нищо не пречеше на нашата власт да се нарича „работническа“. ... Именно топлият и уютен редакторски кабинет в крайна сметка се оказа нещо като приятен гроб за таланта и развитието на много писатели. Когато говорим за непознаване на живота, за отдалеченост от живите образи и проблеми на времето, за житейска неграмотност, много нещо трябва да се отдаде на тази изолираност на редактора от живота. ... Но ако липсваше интерес към външния свят, толкова по-силно беше отсъствието на интерес към вътрешния. Почти никога никой не разговаряше и не разкриваше нищо съществено за себе си. Като че всички разговори трябваше да се водят задължително на определена повърхност и никой не биваше да прави опит да ги задълбочава. Задълбочаване значеше разговорът да стане „сериозен“, а изглежда, че нищо повече не ни плашеше от сериозните неща. ... От друга страна, аз се питах дали кафенетата не бяха всъщност израз на нашето съзнателно бягство от живота, на нашия толкова желан инстинкт да не виждаме нищо повече извън деветстотинте метра... Продължава: https://www.otizvora.com/2025/11/17299/900-metra-zhivot/