Телеграм канал «От Извора»

Психографиите на Бенхамин Солари Паравичини представляват изображения, придружени от кратки, често загадъчни текстове. По-късно приятели и изследователи съхраняват голяма част от оригиналите му, а през 1972 г., още приживе, излиза първият том Dibujos proféticos, съдържащ 56 избрани психографии от периода 1950–1972 г.
...
От атомната епоха и космическата надпревара до „трите дима“, световния хаос и една нова епоха:
https://www.otizvora.com/2026/10/18214/benhamin-solari-paravichini-nostradamus-na-amerika-i-negovite-psihografii-za-budestheto/

Като направи едно добро, тщеславният иска всички да знаят, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума.
Ако гордият даде 10000 лв., иска да мине незабелязано; да го прави достояние на хората, той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: «Всеки да се занимава със себе си.»
...
Гордостта е обратен процес на смирението. Кога се смирява човек? – Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може и постепенно се смирява. Който живее само за себе си, не може да използва своето знание и го трупа като ненужен баласт.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/18251/gordost/
(Учителя Беинса Дуно за отрицателните проявления)

Едно от основните възражения срещу миграцията към Linux остава съвсем практично: „Как ще работя, ако необходимите ми програми ги няма?“.
Отговорът е, че за огромен брой всекидневни и професионални дейности отдавна има богат избор. Нови решения като ArtCraft не поставят началото на този процес, а само му дават допълнителен тласък.
https://www.otizvora.com/2026/10/18219/ai-premahva-edna-ot-golemite-prechki-pred-migratsiyata-kum-linux-12-bezplatni-alternativi-na-adobe-i-microsoft/ (продължава)

Джон и Ниша Уайтхед:
„Ерата на малкото правителство приключи. Всеки, който ви казва друго, ви пробутва лъжа.
...
Конституцията е изградена около една проста истина: на властта не може да се има доверие сама да се ограничава. Тази истина не остарява само защото машината на властта вече работи с изкуствен интелект.“
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/18220/avtoritarizum-chrez-izkustven-intelekt-pravitelstvo-bez-konstitutsionni-spirachki/

Хората вече не се разбират помежду си, затова на човек не му остана друго, освен да се надява, че чрез гласуване заедно с други на същото ниво ще премахне тези с повече власт. Тепърва от дълбините на човешката еволюция трябва да изникне политическа или правна форма, която е способна отново да събере изолираните човешки групи. Хората не виждат, че политиката и правото трябва да са в противовес на икономическите сили.
...
Мнозина се чувстват смазани от тежестта на времената и са престанали да виждат идеите като творчески сили. Те „чакат“, докато „условията“ създадат по-благоприятна социална среда. Но обстоятелствата никога няма да създадат нещо, което по-напред не е било внесено като човешки идеи.
...
Идеята за троичния ред е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/15451/osnovata-za-troichniya-sotsialen-red/

Комунистическата държава много обича думата „доброволно“. Тя позволява принудата да бъде представена като ентусиазъм, подчинението като гражданска съвест, а безплатният труд като порив към светлото бъдеще.
Проблемът е, че когато държавата контролира работата ти, образованието на децата ти, жилището ти, възможността ти да пътуваш и професионалното ти развитие, „доброволно“ придобива доста особено значение. Можеш да откажеш. Само че отказът понякога си има цена. – Кирил Атанасов
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/18242/dobrovolnoto-prez-komunizma-kogato-otkazut-si-ima-tsena/

Може ли едно действие да бъде добродетелно, ако е извършено по принуда? Може ли едно общество да се смята за морално, ако дадено действие, което е недопустимо за един човек, става допустимо, когато бъде извършено от друг? Ако сам по себе си авторитетът може да превърне порока в добродетел, моралът губи претенцията си за универсалност и от него остава само учение за изключенията.
...
Общество, поддържано чрез принуда, покварява собствения си морал. То институционализира действия, на които липсва доброволността, необходима за достойното поведение. Като извършва агресия срещу собствените си граждани, държавата нарушава естествените права. Същевременно отнема на хората свободата на избор и действие.
...
Нормализирането на принудата може да произведе подчинение и да поддържа някакъв ред. Но не може да превърне принудителното действие в добродетел просто като го нарече закон, дълг или необходимост.
Продължава: https://www.otizvora.com/2026/10/18261/moralniyat-statut-na-deistvieto-po-prinuda-stoitsizum-voluntarizum-i-nenapadenie/
(Коментар на Майкъл С. Милано)