Нека си представим следната ситуация. Археолози разкопават гроб в първата българска столица, Плиска. И според учебниците, по които всички сме учили в училище, или мненията на „учени“, които сме слушали по медиите, ДНК от тези хилядолетни кости би трябвало да ни отведе къде? Най-вероятно ще кажете: „Хиляди километри на изток, към далечните азиатски степи, или планините Кавказ, Памир или Хиндукуш“, според това на коя от взаимно-изключващите се хипотези сте привърженици.
Но какво се случва, когато съвременните суперкомпютри анализират тази ДНК и резултатът изобщо не сочи към Азия, а буквално към съседното село?
Появиха се нови древни ДНК данни от България и те не вършат никаква работа на версиите за произхода на българите, които тук ще наречем „дошляшки“, от старата българска дума за пришълец. Най-интересни са пробите от Плиска и Преслав, защото точно там трябваше да видим онова, което ни повтарят от около век и половина. Те обаче показват близост до съвременните българи и до по-стари проби от самите Балкани. Към това се добавят и данни от римско време в България. Картината, която започва да се вижда, не е за народ, донесен тук като готов пакет от далечна прародина, а за много по-сериозна местна приемственост, отколкото ни обясняваха.
http://avtohton.org/2026/03/novi-dnk-rezultati/
Продължава с подробности, графики и изводи в „Нови ДНК резултати от България – виждаме приемствеността между прабългари и късноантичното население“.
Никола Църцаров
13.02.2026 г.