Нищо против цитираната госпожа, нито срещу казаното от нея – описанието като цяло е точно. Проблемът ми е другаде. В цялото това говорене отново няма и следа от мисъл за освобождаване на образованието от държавните окови, които реално се държат от дори по-далечни наддържавни сладури като онези от Световната банка. Никаква мисъл за това. Йок. Zero.
Отново имаме диагноза, имаме си и възмущение, имаме вайкане – тези неща явно се смятат за достатъчни. Както при другарката Банкова, която коментирах вчера и която откровено признава безсмислието на гласуването, но не личи да има намерение да излезе от този кръг. Плачем си, констатираме катастрофата и... продължаваме с повече от същото.
Вече чувам дежурното „А ти какво предлагаш?“ – предлагам го от двайсет години. Писал съм го, говорил съм го, постоянно виси на стената ми в Мета като тапет. И веднага следва другият дежурен въпрос – „Къде се прилага това, ти ли си най-умният?“ – Не, не съм. Просто не съм достатъчно умен да се оставя на ридания до Второ пришествие и периодично да повтарям едно и също, отново и отново, очаквайки различен резултат като най-умните в определението на Айнщайн.
Та така. Казах си го пак. Не защото очаквам някой да се трогне или замисли дали проблемът наистина е само в лошите закони, или пък е в отказа изобщо да се мисли извън политическата рамка на нещата.
ИС